ден не съвсем обикновен

След седмица празен кооператив, днес отново го напълнихме (е, ако не броим рд партито на най-малкия член на бандата през уикенда). Беше доста откачен, на моменти напрягащ, но в никакъв случай не скучен ден.

Следобедното спане на дребните беше пълен дизастър – всеки по различно време, докато се приспиваха едните, другите се събудиха. В следствие имаше мрънкащи, превъзбудени, преуморени хлапета и поизнервени и попреизморени мами.

По този параграф нещата се случваха точно спрямо страховете ни. И това не бе приятно.

Приятното беше, че през целия ден през къщата се точеха хора – познати, приятели, роднини, които точно днес бяха решили да минат да ни видят. Минаха общо три баби, една мама с 8-месечна госпожица, още една мама, една бъдеща мама и едно симпатично момиченце. В коопа си имаме 20-дневно бебе и то беше с нас през целия ден – ядеше си и си спеше с шапчицата си като една малка мишка.

И въобще – зает и социален ден беше днес. И изпълнен с размисли на връщане към къщи.

Сигурно има и по-лесен вариант. Сигурно някои го намират. Все пак светът  толкова усърдно ни учи да избираме най-лесното, веднагическото, мързеливото. Но от друга страна пък – възможно ли е въобще с децата да е лесно?

Ако си дал детето си на градина, баба, дядо, леля, съседката, гледачката, си притеснен, че не си до него/нея и не знаеш добре ли е, какво му/й се случва. Ако пък си до него, се изморяваш от търчане и всичките „удобства“ на детегледането.

Обаче. Поне във втория случай съпреживяваш. Виждаш, откриваш, изследваш света заедно с детето си. А заедно с това  и с още няколко малки човека – всеки уникален, различен, мил и смешен по своему. А това усещане е велико. И важно. Е, ако държиш на подобен род усещания.

Та затова ще отида и утре.
Макар сега да се чудя как въобще ще стигна от дивана до леглото..