Имало едно време в един офис три майки с малки деца, които взели да мислят на кой да предостъпят отглеждането на потомството, та да се връщат лека-полека на работа. И трите решили, че градините ги плашат със своите порядки, лелки, наказания, манджи, безхаберие и недостъпност (да ни простят изключенията) и взели да търсят друг вариант.
Такъв вариант се оказал т.нар. родителски кооператив – място, където няколко семейства се редуват да гледат децата с помощта на учителки. Сами си правят всичко – от оборудването до заниманията.
Речено-сторено.
Започнали да търсят къща в центъра на града – за да е удобно до работата им. След нелеко обикаляне и оглеждане, най-накрая намерили чудесна стара къща с чудесен голям буренясал двор.
Междувременно се намерили още две луди майки със сходни виждания и така майките (и бащите) с деца станали 5.
И така, в края на май те влезли във владение, запретнали ръкави и за три месеца преобразили недостъпния гъсталак в дъното двора в поляна с тревичка, хлопащите плочки – в живописен калдъръм, празните помещения – в шарени стаи. С цената на много труд, всеотдайност, време, средства, разговори, тичане и пожертвани уикенди..
И обич. Много обич.
И игри.
Помежду всичкото.
potsandcherries 