Търси се

Ами ето – да си кажем. Търсим си две дечица. На възраст между 2-2.5 г. По възможност поне едното да е момченце.

Въпреки че в момента сме почти постоянно присъствие в коопа, ни се иска ежедневните занимания да започнат официално от 15 септември (:). С педагог и поне един дежурен родител (да, добре ще е родителите да могат да дават дежурства, макар че се обсъждат и други варианти).

В момента текат интервюта за учители и вече имаме своите фаворити, така че надявам се в скоро време да можем да се похвалим, че си имаме педагог.

Иначе нашите възгледи едва ли са новост – държим децата да се отглеждат с позитивна нагласа, без агресия, свободни, със стимулиране на тяхната индивидуалност и креативност, с обич и уважение към света наоколо..

Ако споделяте подобни възгледи и смятате, че бихте могли да отделите достатъчно време, енергия и средства за подобно начинание, пишете ни на asya.koleva (at) gmail.com

Летни забавления

Наред с многото работа това лято имаше и много игри. Хубавото нещо на къщата е, че може да си ходиш бос, да шляпаш в локвите, да правиш алхимични смески от пясък и кал, да се цамбуркаш в басейна. Без някой да ти се скара, че си се изцапал до ушите.

Защото един бърз душ и си готов за нови подвизи..

И прегръдки..

И сладки сънища…

Преди и след

А ето няколко снимки от нашата къща – такава, каквато беше и такава, каквато е в момента. Да, има още много за оправяне, но все пак най-необходимите трансформации са налице…

Входната врата. Гледахме да я обезопасим максимално – с парапети, въженца, вратички горе и долу. Т.к. веднага се превърна в любима катерушка..

 

Преди вътре беше празно. Сега – не.

 

Дворът. За да добие днешния си вид, бяха извършени следните процедури: изкореняване на храсталаци, подкастряне на клони, изриване на горен пласт от буклуци всякакви, насипване на нова пръст, заравняване, валиране, засяване на трева и поливане всеки ден по два пъти в продължение на два месеца, изваждане на плочки, ремонтиране на шахта, пренареждане, фугиране на плочки, правене на пясъчник и куп други дребни.

Гледайки гореизброените дейности, може би някои от вас си мислят, че сигурно сме луди. Аз няма как да не се съглася.. Но също бих добавила и твърдоглави, а понякога и сговорчиви и безстрашни. Качества, без които също може, но които понякога помагат за извършване на невъзможни неща.

Малко история

Имало едно време в един офис три майки с малки деца, които взели да мислят на кой да предостъпят отглеждането на потомството, та да се връщат лека-полека на работа. И трите решили, че градините ги плашат със своите порядки, лелки, наказания, манджи, безхаберие и недостъпност (да ни простят изключенията) и взели да търсят друг вариант.

Такъв вариант се оказал т.нар. родителски кооператив – място, където няколко семейства се редуват да гледат децата с помощта на учителки. Сами си правят всичко – от оборудването до заниманията.

Речено-сторено.

Започнали да търсят къща в центъра на града – за да е удобно до работата им. След нелеко обикаляне и оглеждане, най-накрая намерили чудесна стара къща с чудесен голям буренясал двор.

Междувременно се намерили още две луди майки със сходни виждания и така майките (и бащите) с деца станали 5.

И така, в края на май те влезли във владение, запретнали ръкави и за три месеца преобразили недостъпния гъсталак в дъното двора в поляна с тревичка, хлопащите плочки – в живописен калдъръм, празните помещения – в шарени стаи. С цената на много труд, всеотдайност, време, средства, разговори, тичане и пожертвани уикенди..

И обич. Много обич.

И игри.

Помежду всичкото.

Hello world!

Започваме.
Това е първият пост в нашия блог. В него ще ви занимаваме със себе си, с нашата къща, в която започваме да гледаме заедно децата си, но най-вече с нашите хлапета (засега 5, с надежда скоро да станат 7) и всичката олелия, шарения и щуротия, съпровождаща дните с тях.

Правим го заради себе си, но също и заради вас – които всеки ден правят невъзможното да дадат най-доброто на децата си в нашия не особено kids-friendly град. За да споделим ноу-хау, да ви вдъхновим, да ви успокоим, че не сте сами.

А също може би и за вас, които просто търсят различното около себе си.

Започваме. Ангелина (1г. 3м.), Божана (1г. 7м), Боряна (2 г.), Мишо (1г. 6м.) и Ян (почти 1г.) ви казват: Hello world!