The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
600 people reached the top of Mt. Everest in 2012. This blog got about 2 200 views in 2012. If every person who reached the top of Mt. Everest viewed this blog, it would have taken 4 years to get that many views.
Днес всички членове на нашия кооператив плюс нашата учителка плюс 1 бр. татко плюс 5 бр. хлапета бяхме пред парламента при -3 градуса, за да изразим гражданската си позиция. Много сме щастливи, че имаше още около 200 души дошли за същото.
Позицията ни на родители е ясна – както и тази на другите подкрепящи ни организации, кооперативи, НПО-та. Оттук нататък топката е в ръцете на управляващите. Надяваме се на чуваемост, диалог … и разбира се промяна в закона.
Мисля, че няма да е преувеличено, ако възложим надежди на насъбраната енергия да повлече крак за така очакваната и отлагана с години сериозна реформа в образованието ни.
Все отнякъде трябва да се започне..
Ваши, Г&Ч
Ще участваме в протест на родителите срещу липсата на алтернатива за предучилищното образование на 12.12.12!
В сряда предстои да се гледа на второ четене новия закон за предучилищното образование. Комисията по образованието запази текстовете в закона, съгласно които децата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да тръгват на предучилищна в годината на навършване на 4г., както и текстовете за ЗАБРАНА на всякакви частни инициативи за отглеждане на деца в предучилищна възраст, които не са регистрирани по ДЪРЖАВНИТЕ образователни стандарти. А тези стандарти, на свой ред, са правени за заведения тип детска градина, не предвиждайки опция за по-малки обединения, каквито са кооперативите, да речем, с по 7-10 деца вътре.
Ние като родители нямаме право да избираме формата на тяхното образование, грижата за отглеждането им се изземва в полза на държавата. Освен държавен монопол, това е и противоконституционна мярка. (Съгласно чл. 47 от Конституцията на РБългария:
„(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“).
Държавата не може да ни задължи да й отстъпим децата си. Може да направи държавните детски градини предпочитано място за отгледажне на децата на повече родители, например като осигури достатъчно места, по-малки групи и възможност на родителите да участват в заниманията на децата си, да предостави съвременни програми и методики за образование, развиващи индивидуалните способности на децата и създаващи самоуверени, креативни, мислещи, позитивно настроени личности. Може да ни предложи и препоръча изградените от нея детски градини. Може да изиска регулация за различните алтернативи за отглеждане за децата (в сътрудничество с представители на съответните алтернативи, така че да се създадат работещи и най-вече възможни алтернативи!!). Но дори и тогава е наша отговорността да направим правилния избор за живота на децата си до тяхното пълнолетие, всяко семейство спрямо своите желания, нагласи, възможности и спрямо конкретното дете.
Изграждането на родителски кооператив е трудно нещо – от намирането на решение за техническите детайли като място и играчки до организацията на заниманията и времето на децата. Най-трудна обаче е може би комуникацията и работата в група. Изграждането на родителски кооператив не само помага на децата да растат в приятелска среда, с подкрепата на най-близките си и с възможност да контактуват с връстниците си. То учи и родителите да бъдат още по-информирани, емпатични и отговорни. Може би именно това, че чрез такива родителски организации ние като хора трупаме опит в това да бъдем активни и участващи граждани плаши държавата. Не виждаме друга причина тя да налага монопол над децата ни и да ни забранява да ги възпитаваме с любов, търпение и близо до нас. Държавата явно не обича да се месим в държавническия й живот като взимаме решенията, които ни засягат – за здравето, за образованието, за опазването на природата. Това я уплаши в протестите на Орлов мост. Разделянето на гражданите от държавата обаче е твърде остарял подход и е време да си ходи.
За това ние ще участваме на протеста на родителите срещу Закона на 12.12.2012. Въпреки студа, майки, бащи с бебета и малки деца, бъдещи родители и баби и дядовци ще бъдат пред Народното събрание. Защото това ни засяга.
Нашите искания: Родителите ДА ИМАТ ИЗБОР!!! От нас да зависи дали детето ни ще посещава държавна, частна детска градина или други групови занимания като в родителските кооперативи. В закона, както и в стандартите, да се допуска възможността и ПРАВОТО българските родители да инициират форма на отглеждане и образование на децата си, поне в предучилищна възраст!
И ето. От толкова случки, грижи и игри не можем да отбележим всички важни събития от изминалите седмици.
Първо, вече имаме страхотно Мила и правеща чудеса учителка!
Второ, казахме добре дошли на още две дечица – Ани и Камен.
И трето, на 22ри кооперативът ни беше официално открит със скромно-весело тържество.
Пожелахме си децата да растат здрави и щастливи в къщата, а пък ние с общи усилия да преодоляваме безкрайните предизвикателства на начинанието ни.
След седмица празен кооператив, днес отново го напълнихме (е, ако не броим рд партито на най-малкия член на бандата през уикенда). Беше доста откачен, на моменти напрягащ, но в никакъв случай не скучен ден.
Следобедното спане на дребните беше пълен дизастър – всеки по различно време, докато се приспиваха едните, другите се събудиха. В следствие имаше мрънкащи, превъзбудени, преуморени хлапета и поизнервени и попреизморени мами.
По този параграф нещата се случваха точно спрямо страховете ни. И това не бе приятно.
Приятното беше, че през целия ден през къщата се точеха хора – познати, приятели, роднини, които точно днес бяха решили да минат да ни видят. Минаха общо три баби, една мама с 8-месечна госпожица, още една мама, една бъдеща мама и едно симпатично момиченце. В коопа си имаме 20-дневно бебе и то беше с нас през целия ден – ядеше си и си спеше с шапчицата си като една малка мишка.
И въобще – зает и социален ден беше днес. И изпълнен с размисли на връщане към къщи.
Сигурно има и по-лесен вариант. Сигурно някои го намират. Все пак светът толкова усърдно ни учи да избираме най-лесното, веднагическото, мързеливото. Но от друга страна пък – възможно ли е въобще с децата да е лесно?
Ако си дал детето си на градина, баба, дядо, леля, съседката, гледачката, си притеснен, че не си до него/нея и не знаеш добре ли е, какво му/й се случва. Ако пък си до него, се изморяваш от търчане и всичките „удобства“ на детегледането.
Обаче. Поне във втория случай съпреживяваш. Виждаш, откриваш, изследваш света заедно с детето си. А заедно с това и с още няколко малки човека – всеки уникален, различен, мил и смешен по своему. А това усещане е велико. И важно. Е, ако държиш на подобен род усещания.
Та затова ще отида и утре.
Макар сега да се чудя как въобще ще стигна от дивана до леглото..
Ами ето – да си кажем. Търсим си две дечица. На възраст между 2-2.5 г. По възможност поне едното да е момченце.
Въпреки че в момента сме почти постоянно присъствие в коопа, ни се иска ежедневните занимания да започнат официално от 15 септември (:). С педагог и поне един дежурен родител (да, добре ще е родителите да могат да дават дежурства, макар че се обсъждат и други варианти).
В момента текат интервюта за учители и вече имаме своите фаворити, така че надявам се в скоро време да можем да се похвалим, че си имаме педагог.
Иначе нашите възгледи едва ли са новост – държим децата да се отглеждат с позитивна нагласа, без агресия, свободни, със стимулиране на тяхната индивидуалност и креативност, с обич и уважение към света наоколо..
Ако споделяте подобни възгледи и смятате, че бихте могли да отделите достатъчно време, енергия и средства за подобно начинание, пишете ни на asya.koleva (at) gmail.com
Наред с многото работа това лято имаше и много игри. Хубавото нещо на къщата е, че може да си ходиш бос, да шляпаш в локвите, да правиш алхимични смески от пясък и кал, да се цамбуркаш в басейна. Без някой да ти се скара, че си се изцапал до ушите.
Защото един бърз душ и си готов за нови подвизи..
И прегръдки..
И сладки сънища…
А ето няколко снимки от нашата къща – такава, каквато беше и такава, каквато е в момента. Да, има още много за оправяне, но все пак най-необходимите трансформации са налице…
Входната врата. Гледахме да я обезопасим максимално – с парапети, въженца, вратички горе и долу. Т.к. веднага се превърна в любима катерушка..
Преди вътре беше празно. Сега – не.
Дворът. За да добие днешния си вид, бяха извършени следните процедури: изкореняване на храсталаци, подкастряне на клони, изриване на горен пласт от буклуци всякакви, насипване на нова пръст, заравняване, валиране, засяване на трева и поливане всеки ден по два пъти в продължение на два месеца, изваждане на плочки, ремонтиране на шахта, пренареждане, фугиране на плочки, правене на пясъчник и куп други дребни.
Гледайки гореизброените дейности, може би някои от вас си мислят, че сигурно сме луди. Аз няма как да не се съглася.. Но също бих добавила и твърдоглави, а понякога и сговорчиви и безстрашни. Качества, без които също може, но които понякога помагат за извършване на невъзможни неща.
Имало едно време в един офис три майки с малки деца, които взели да мислят на кой да предостъпят отглеждането на потомството, та да се връщат лека-полека на работа. И трите решили, че градините ги плашат със своите порядки, лелки, наказания, манджи, безхаберие и недостъпност (да ни простят изключенията) и взели да търсят друг вариант.
Такъв вариант се оказал т.нар. родителски кооператив – място, където няколко семейства се редуват да гледат децата с помощта на учителки. Сами си правят всичко – от оборудването до заниманията.
Речено-сторено.
Започнали да търсят къща в центъра на града – за да е удобно до работата им. След нелеко обикаляне и оглеждане, най-накрая намерили чудесна стара къща с чудесен голям буренясал двор.
Междувременно се намерили още две луди майки със сходни виждания и така майките (и бащите) с деца станали 5.
И така, в края на май те влезли във владение, запретнали ръкави и за три месеца преобразили недостъпния гъсталак в дъното двора в поляна с тревичка, хлопащите плочки – в живописен калдъръм, празните помещения – в шарени стаи. С цената на много труд, всеотдайност, време, средства, разговори, тичане и пожертвани уикенди..
И обич. Много обич.
И игри.
Помежду всичкото.
potsandcherries 